Наскоро бях в Ротердам по покана на организаторите на един проект, който се опитва да промени туристическото възприемане на местата, стандартните, клиширани разходки. Проект, в който малките истории, преразказвани в продължение на години, стават важни, превръщат се в посредници между хора от различни страни, предавайки атмосферата и духа на местата. Именно така се разходих из Ротердам, научих няколко интересни истории – за една тайна градина, за едно куче, за кюфтета и за Ханс, събирача на аудионосители, който 30 години ги складира в малкото си магазинче, където можеш да намериш какво ли не.
Ротердам
Накратко Tell me a Story е европейски проект по програма „Учене през целия живот”, в който партньори от осем европейски страни обединяват усилия да открият интересни истории за различни градове и региони в Европа. Това са: Бон във Франция (Бургундия), Moнтепулчано в Италия, Пулкау в Австрия, Ротердам в Холандия, Toрo в Испания, Трансилвания в Румъния и Добрич в България.
Това е проект за оригиналността в екскурзоводство. Целта му е да подкани екскурзоводите да ползват различни градски истории в своите беседи, да надникват отвъд историческите и географски книги, да правят своите изследвания в сърцето и душата на града и да предават на туристите атмосферата на местата, които посещават.
Събраните (авторски или адаптирани) 54 истории са публикувани на уебсайта на проекта, а 29 от тях влязоха и в книга. Предназначението на тази селекция е, от една страна, да служи като вдъхновение и подсказка за нови идеи, а от друга, на тяхна основа е разработен онлайн самоучител на български, холандски, френски, унгарски, немски, италиански, румънски и испански.
С Ренета ПАЛОВА, инициатор и координатор на проекта, разговаряме за идеята, реализацията, целта.
Как стигнахте до идеята за този проект?
Постепенно. Няколко години се занимавах с проучване на лингвистичния пейзаж на различни европейски градове – в по-голямата си част не толкова известни туристически дестинации. Допирът до атмосферата, споделените лични истории, свързани с градската култура, историята и всекидневието могат да направят всеки район, град или квартал привлекателен, загадъчен, интересен. Пътувам много и често се включвам в обиколки с екскурзоводи. Установила съм, че екскурзоводски беседи, които включват необичайни градски истории, лични преживявания и дори „издънки”, ме правят по-съпричастна, увличат ме. Беседи на български обикновено няма и според мястото се включвам в групи с английски, немски, руски… Екскурзоводите обикновено питат за националността на хората в групата си и няколко пъти ми се е случвало да се обърнат към мен на български, било то и с няколко думи, и това истински ме е радвало и ме е карало да се чувствам по-комфортно. Мисля, че оттам дойде връзката между разказването на истории и умението за изразяване на различни езици. И не на последно място, многогодишното ми съпреживяване на „Лигата на разказвачите” подсили вкуса ми към различните и непредвидими лични истории, които, когато са добре разказани, стават истории на повече хора.
Торо, Испания
Как се събират истории – според вашия опит и според този на партньорите ви?
Със слушане, говорене и писане. Навсякъде се срещахме с местни хора, говорехме с тях, слушахме понякога повече, друг път по-малко увлекателни разкази, събирахме идеи, впечатления и накрая всеки от нас седна и просто написа историите от своя град – като някои от историите представляват адаптации на разказаното от местните, а други са авторски, базирани на лични преживявания и впечатления.
Какво е важно, за да бъде една история „избрана” за вашия проект ?
На първо място да е релевантна с идеята на проекта ни – да е подходяща за екскурзоводски беседи, т.е. да е свързана с определеното място – град, регион. Да разказва за тамошни места или събития, които са по-малко известни и популязирани, или да описва лично преживяване, личен поглед към историята, културата или архитектурата на мястото. С особено удоволствие „избрахме” истории за храни, напитки, необичайни магазини и забавни случки, които освен че предизвикват усмивки, показват и характерното местно чувство за хумор.
От значение за избора ни бяха оригиналността на идеята и на изразяването, както и потенциалът на историята да бъде пренесена в друга среда, да вдъхнови читателя да потърси сходни истории в своя град. Поради това, че превеждахме историите и разработвахме езикови уроци по тях, за нас беше важно да изберем разбираеми истории с ясен изказ.
Един магазин в Бон, Бургундия
До каква степен една история, особено ако не е авторска, а фолклорна да речем, дава истинска представа за мястото?
Когато става въпрос за разказана история – била тя авторска или фолклорна, се търси по-скоро представа за атмосферата, за облика, за „градскостта”, за преживяванията, които носи едно място. Историите в по-голямата си част не предлагат точна информация за мястото, такава информация дават историческите и културни факти. Определено смятам, че историите създават истинска представа за града – за духа му, за случващото се там, за местата му. И това, което е много важно за реалното докосване до един град – историите създават представа за хората, които живеят в него.
Имате ли любима история сред всички събрани 54 и коя е тя?
Имам поне по една любима история от всеки град, но може би най-много ме зарадва историята за това как съдът на френското градче Бон (Beaune) е назначил служебен защитник на насекомите, които унищожавали лозята и били нарочени за изтребване, и как адвокатът реално пледирал в тяхна защита.
Има ли пресечни точки между българските истории и тези на останалите страни, участващи в проекта?
Колкото и събраните истории да са неповторими за всяко място, пресечни точки, разбира се, има. Това беше и търсен ефект – искахме историите за всяко място да дават идеи, да подсказват какво може да бъде разказано и другаде. Пресечните точки са по-скоро в темите на историите, които ние формално сме категоризирали: природа, събития, храна и напитки, необичайни магазини, филми, литература, архитектура, личности. Самите истории са доста различни и силно повлияни от психологията на мястото и на разказвачите. Нашата цел бе да съберем истории, които да „добавят стойност” към нашето европейско партньорство, да постигнем някакъв баланс между неповторимостта на историите за едно място и възможността те да се използват в друга страна/културна среда. За това беше важно историите да изразяват местната култура и в същото време да могат да бъдат адаптирани към друга културна среда.
Църквата “Св. Троица” в Добрич
Какво ново вие научихте за своя град от историите, които събрахте за проекта?
Историите за Добрич, които събрахме, са не само за града, а за цялата област. Харесвам вълшебните места край морето, малките градчета и някак естествено ми дойде да събираме и разказваме истории за целия регион. За мен, разбира се, бяха по-интересни историите за съвсем неизвестни и „забутани” места и комедийните или фентъзи сюжети, които споделяха приятели и мести хора, но беше необходимо за намерим баланса между това, което е интересно за човек, отраснал тук, и такъв, който тепърва се запознава с мястото. Новото, което научих за Добрич, е историята за създаването на църквата „Света Троица”. Тази църква е своеобразен духовен символ на града, като всеки местен жител я приемам като нещо неизменно, кръщавала съм сина си там, приятел е рисувал новите стенописи в нея, но чак сега научих, че нейното изграждане и изрисуване е дело на двама забележителни българи – архитекта Петко Момчилов и иконописеца Господин Желязков. Естествено мога да разкажа по една любопитна история за всеки от тях. Още като студент, едва на 28 години, Момчилов печели конкурс за построяването на два моста в Европа – единия в Будапеща, а другия в Санкт Петербург. След повторно разглеждане и оценяване младежът е класиран на второ място, а спечелилият първото е… знаменитият френски строителен инженер Густав Айфел. Желязков пък като студент по църковна живопис в Русия, е забелязан от самия Иля Репин, който го кани в майсторския си клас. Стават приятели, маестрото въвежда ученика си сред елита на Санкт Петербург. По-късно двамата продължават да поддържат връзка от разстояние, а иконописецът кръщава двете си дъщери Вера и Надя, както се казват и децата на Репин.
Какво ново за другите, непознатите разбрахте от техните истории?
Градовете, които партньорите избраха да бъдат включени в Tell me a Story, бяха непознати за мен и всичко, което разказаха за тях, ми беше ново. Изключение прави Трансилвания, където съм проучвала лингвистичния пейзаж. Този регион е двуезичен и това се оказа много интересно не само в лингвистичен план, но и при историите, които събрахме, тъй като те отразяват характера и духа съответно на унгарците и румънците, които живеят там.
А за себе си какво повече научихте?
След повече от четири години, прекарани във визуално представяне на културните специфики на града – градските знаци и символи, сега се занимавам с представянето му посредством преживявания и истории в него. И като в приключение съм въвлечена да откривам как всеки град има свой собствен жив и съвременен изказ и колко непредвидимо и интересно може да бъде разчетен той.